В едно от по-политически натоварените си участия по NOVA, американският политолог проф. Дейвид Шулц рисува доста рязка картина н...
В центъра на този анализ стои една ключова теза – Тръмп търси в Европа фигури, които да му служат като инструмент за влияние. Според Шулц това не е случайно, а стратегия. И най-ясният пример за такъв модел е унгарският премиер Виктор Орбан.
Политологът казва директно:
„Тръмп търси нов Орбан – нов клин, който да разбие консенсуса в ЕС. Това е инструмент за влияние, за да се раздели европейският блок“. В неговата интерпретация това означава, че идеята не е просто да се работи с отделни държави, а да се създават вътрешни разделения в самия Европейски съюз.
Според Шулц Тръмп гледа на политиката през призмата на сила и лоялност, а не на институции и съюзи. Затова и търси партньори, които са по-националистически ориентирани и по-малко обвързани с либерално-демократичния модел в ЕС.
В този контекст България също попада в разговора
Шулц коментира, че по принцип американските президенти не се фокусират върху малки държави, но има изключения – като Унгария. И ако дадено правителство се възприема като по-националистическо, интересът на Вашингтон може да се увеличи.
Той обобщава тази логика така:
„Ако правителството се възприема като по-националистично, тогава Тръмп се интересува повече“. И добавя, че в подобни случаи САЩ не винаги гледат на демократичните стандарти като водещ критерий, а по-скоро на политическата полза.
По-острият му извод е, че се оформя неформален геополитически триъгълник, който вече е бил видим в предишни години – Тръмп, Путин и Орбан. Според него това е форма на политика, базирана на интереси и влияние, а не на общи ценности.
Шулц дори предупреждава, че ако Орбан вече не е в центъра на този модел, американските анализатори започват да търсят нова фигура в региона, която да изпълнява подобна роля. И именно тук се появяват спекулации за други държави от Източна Европа, включително България.
Той обаче уточнява, че това не означава, че САЩ реално се интересуват от развитието на тези държави в положителен смисъл. По-скоро ги разглеждат като потенциални „инструменти“.
Директно казано: „Това е стратегия на ‘разделяй и владей’“, обобщава Шулц.
Друг важен акцент в разговора е липсата на американски посланик в България за дълъг период. Според него това е сигнал, че страната не е приоритет във външната политика на САЩ в момента. Но ако ситуацията се промени и България бъде възприета като полезен фактор за влияние, това би могло да доведе до по-активно дипломатическо присъствие.
Шулц засяга и темата за „закона Магнитски“, който описва като инструмент за натиск
По думите му той се използва за икономически и политически въздействия, но не може да замени класическата дипломация. В същото време предупреждава, че веднъж попаднал в подобни санкционни списъци, излизането от тях е изключително трудно и скъпо политически.
В по-широкия глобален контекст той коментира и други конфликти. За Украйна отбелязва, че американската подкрепа не е на предишното ниво, а за Иран твърди, че в определен момент той дори изглежда в по-устойчива позиция от САЩ, що се отнася до изтощението от конфликта.
Общата картина, която рисува Шулц, е на свят, в който великите сили не действат чрез стабилни съюзи, а чрез временни съюзници и тактически ходове. И в тази картина малките държави, включително България, не са извън играта – просто рядко са в центъра ѝ.
Проф. Дейвид Шулц ще бъде сред основните лектори на конференцията „Истина под натиск”, организирана от Световния прес институт в София на 14 май. Регистрацията все още е отворена.
Източник: Нова
No comments
Скъпи читатели,
в коментарите можете да ни задавате въпроси и да изказвате мнението си за клиповете които правя. Коментари, чието съдържание е обидно или съдържа реклама на друг сайт ще бъдат изтрити!