Унгарският премиер отговори остро на украинския външен министър, след като Зеленски обяви страната му за участник в новата регио...
Украинският президент Володимир Зеленски обяви в петък за създаването на "Карпатската осморка" — регионална група със заявена цел да развива логистиката, трансграничното икономическо сътрудничество и подкрепата за местните общности в Украйна, Румъния, Полша, Сърбия, Словакия, Чехия, Австрия и Унгария. Сред обявените участници беше посочена и Унгария.
Отговорът на Мадяр
Унгарският премиер Петер Мадяр реагира на украинския външен министър в социалната мрежа "Екс": "Нека ви помогна. Напълно неприемливо е една суверенна страна да бъде обявявана за член на международно сътрудничество без консултация или съгласие от държавата, за която това се отнася."
Според медията HVG Мадяр по-късно уточни, че Будапеща действително е получила покана от Киев, но е решила да не се включва. Той посочи, че страната има "уважителни причини" за отказа, без засега да ги разкрива.
Какво отговори украинската страна
Историята има и по-остра нотка отпреди. Украинският външен министър Андрий Сибига определи като озадачаващо, че макар Виктор Орбан вече да не е на власт, "политиката на възпрепятстване и изолация" сякаш продължава да процъфтява — коментар, зад който стои по-широк спор между Киев и Будапеща и за енергийното сътрудничество между украинските и унгарските компании.
Познат сценарий: как се случи същото с България
Ситуацията с Унгария пресъздава спор, през който мина и България през юли тази година. Тогава след неформалната среща "Украйна – Югоизточна Европа" в Киев се появи обща декларация на "Коалицията на желаещите", в която страната ни фигурираше сред участниците. Проблемът: външният министър Велислава Петрова, присъствала на форума по покана на Зеленски към българския премиер, не беше поставила личен подпис под документа.
Последва объркване на най-високо ниво. Президентът Румен Радев настоя категорично, че Петрова не е подписала декларацията и че страната не поема нови ангажименти. Външното министерство потвърди позицията, като поясни, че документът съдържа "стандартни формулировки за подкрепа" и няма правнообвързващ характер. Опозицията от ГЕРБ и ПП обаче определи случката като "сериозен гаф" и "политическа шизофрения" заради липсата на синхрон между президента и ресорното министерство.
Единственият лидер, който изрично отказа да фигурира като участник, беше сръбският президент Александър Вучич — Сърбия единствена не беше включена сред подписалите.
По-късно бившият външен министър Георг Георгиев обясни механизма зад подобни спорове: заключителните документи от международни срещи по подразбиране се третират като обща позиция на присъстващите, освен ако участник изрично не заяви още преди публикуването им, че не желае да фигурира в тях.
Общото между двата случая
И при Унгария, и при България логиката е сходна: Киев publichно обявява държава за участник в инициатива или декларация, а после следва спор дали е било получено реално съгласие или само присъствие/покана. Разликата е, че Мадяр реагира веднага и публично отказа членство, докато при България объркването дойде допълнително от несъответствие между позициите на президента и на министерството на външните работи.
Източници: МТИ/БТА, HVG, Focus News, 24 часа, Pirinsko.com, Banker.bg, Vratsa Guide
No comments
Скъпи читатели,
в коментарите можете да ни задавате въпроси и да изказвате мнението си за клиповете които правя. Коментари, чието съдържание е обидно или съдържа реклама на друг сайт ще бъдат изтрити!