Ето защо музиката ни кара да танцуваме

Изпъкналите бедра на Джон Траволта може и да са привлекли вниманието в „Треска в събота вечер“. Ала  според френски учени друга част от тялото му го е накарала да се развълнува. Ето защо музиката ни кара да танцуваме.

Екип от Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания и университета Екс-Марсилия е открил, че ако хората излязат на дансинга при звука на Stayin’ Alive, това се дължи на ефекта на синкопиране върху левия им сензомоторен кортекс.

Изследователите казват, че тази част от мозъка свързва слуховите и двигателните системи и по този начин кара краката да потупват в ритъма

Бенджамин Морийон, който ръководи изследването, каза, че това е „потенциално ключът към сензомоторната интеграция. Тя е от съществено значение както за възприемането на музиката, така и за речта“.

„Фактът, че в нашето изследване изглежда, че е необходимо за сътрудничеството между слуховите и двигателните системи, служи за укрепване на тази теория“, добавя той.

Проучването също се опита да анализира какъв тип музика задвижва левия сензомоторен кортекс.

По този начин успява да предостави научно обяснение за успеха на групи като Bee Gees и Earth Wind & Fire

Тяхната музика има точното ниво на синкопиране – несъответствие между ритъм и ритъм. Това означава, че слушателите очакват нотите и са изненадани, когато очакванията им не се оправдаят. Факторът изненада кара хората да танцуват, установи проучването.

„Музикантите си играят с нашите очаквания, защото ние се опитваме да предвидим темпото и следващата нота. Понякога ни изненадват, като не свирят нота, когато очакваме да има нота, а понякога като свирят нота, когато не очакваме да има. Така че това създава изненада и това е, което наистина създава желание за танц“, обясняват Морийон.

Изследователите стигнали до това заключение, след като изсвирили 36 осемсекундни мелодии на 30 доброволци. Всяка мелодия е била с темпо от 120 удара в минута, но имаше различна степен на синкопиране.

Доброволците бяха помолени да оценят „нивото на груув, определено като степента, до която искат да се движат към тази музика“

Тяхната мозъчна активност също е картографирана с помощта на 4D система за невроизображение.

Резултатите показват, че някои синкопи са неустоими, но твърде много правят музиката прекалено сложна, в резултат на което мозъкът спира да се опитва да предвиди ритъма и губи желанието да танцува.

Арно Залта, съвместен автор на изследването, каза, че „груувът“ зависи от „времевото очакване на темпото“. Той добави:

„Това се основава … на динамичен баланс на времевата предвидимост на ритъма … и грешките на времевата прогноза на слушателя.“

Източник:The Times/Превод: SafeNews 

Публикуване на коментар

Скъпи читатели,
в коментарите можете да ни задавате въпроси и да изказвате мнението си за сериалите, предаванията и др. Коментари, чието съдържание е обидно или съдържа реклама на друг сайт ще бъдат изтрити!

По-нова По-стара