Преди 10 години за една нощ всичко се промени: Как проваленият преврат преобрази Турция

Беше вечерта на 15 юли 2016 г. Един топъл летен ден си отиваше. Мнозина прекарваха петъчната вечер с приятели или семейството си...

Беше вечерта на 15 юли 2016 г. Един топъл летен ден си отиваше. Мнозина прекарваха петъчната вечер с приятели или семейството си, очаквайки почивните дни. Нищо не предвещаваше, че Турция е напът да претърпи фундаментална трансформация.

След това, само няколко часа по-късно, по улиците запълзяха танкове. Изтребители прелитаха над Анкара и Истанбул. Войници блокираха моста над Босфора – връзката между Европа и Азия. Парламентът в Анкара попадна под обстрел. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова гражданите чрез излъчено видеообръщение да излязат по улиците и да спрат преврата.

Опитът за преврат се провали още същата нощ, но политическите му последици продължават да оказват влияние върху страната и до днес.

15 юли вече е национален празник

Турското правителство обвини движението на Гюлен за опита за преврат. Неговият основател, мюсюлманският духовник Фетхуллах Гюлен, някога е бил смятан за близък съюзник на Ердоган. Заедно те изиграха ключова роля в ограничаването на политическото влияние на турската армия и разширяването на властта на Ердоган. По-късно съюзът се разпадна.

Към 2016 г. Гюлен вече от години живееше в изгнание в Съединените щати. Правителството го обвини, че в продължение на десетилетия е внедрявал свои последователи в съдебната система, полицията, армията и други държавни институции с цел подкопаване на държавата. Гюлен и последователите му отричаха каквото и да е участие в преврата. Бяха арестувани множество висши военни, за които се твърдеше, че имат връзки с Гюлен. Фетхуллах Гюлен почина в САЩ през 2024 г. на 83-годишна възраст.

В Турция 15 юли вече е национален празник. Бившият мост над Босфора беше преименуван на „Мост на мъчениците от 15 юли“. Той е посветен на паметта на хората, загубили живота си в онази нощ. Според официални данни са загинали 253 души, повечето от които цивилни. Много улици, площади и училища също носят името „15 юли“.

15 юли – съдбовен поврат в историята на Турция

Годишнината обаче не е само повод за почитане на паметта на жертвите. Тя бележи и дълбок политически поврат. Движението на Гюлен беше обявено за терористична организация, а предполагаемите му поддръжници бяха масово отстранени от държавния апарат.

Шест дни след преврата парламентът одобри въвеждането на извънредно положение. Първоначално то беше с тримесечен срок, но беше удължавано седем пъти и приключи едва на 19 юли 2018 г. През тези две години президентът управляваше до голяма степен чрез извънредни декрети, като издаде общо 32 такива акта.

Последиците от тези политически чистки бяха огромни. Над 125 000 служители в държавната администрация и въоръжените сили бяха уволнени. Според официални данни приблизително 390 000 души са били задържани или арестувани в периода между 2016 и 2025 г. по подозрение за връзки с движението на Гюлен. Около 113 000 души са били поставени под предварителен арест. Освен това бяха закрити 2761 институции – включително училища, сдружения, фондации и медии. Общо 4130 души бяха осъдени на доживотен затвор или на доживотен затвор при строг режим заради предполагаемо участие в преврата.

„Изключително централизираната структура“ на Турция

Политологът Ерсин Калайджъоулу твърди, че последиците от извънредното положение се усещат и до днес. Въпреки че то беше официално отменено през 2018 г., експертът отбелязва, че свързаните с него практики са се „институционализирали до известна степен“. Държавата е претърпяла трайна промяна. По-конкретно, честото използване на укази, е довело до „изключително централизирана структура“.

Държавната администрация също претърпя основна реорганизация. Според Калайджъоулу бюрокрацията се е трансформирала от апарат със собствени професионални стандарти и експертен капацитет в администрация, която основно изпълнява политически директиви.

Опозиционните партии също така обвиняват правителството, че е разширило обхвата на чистките далеч извън пределите на движението на Гюлен. Освен предполагаемите му поддръжници, от уволнения и наказателни преследвания са засегнати и критици на правителството.

В политически план опитът за преврат ускори и сближаването между управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган и ултранационалистическата Партия на националистическото действие. С тяхна подкрепа правителството успя да прокара конституционен референдум през 2017 г. Резултатът: Турция премина от парламентарна към президентска система на управление. Постът министър-председател беше премахнат, а изпълнителните правомощия на президента – значително разширени.

Оттогава критиците определят този модел като „система на управление от един човек“.

Калайджъоулу описва конституционната поправка като фундаментална промяна на режима. Той твърди, че политическата система е еволюирала в „неопатримониален султанизъм“ – термин, обозначаващ форма на управление, при която политическата власт е силно концентрирана в ръцете на едно лице, а ключовите решения зависят до голяма степен от президента.

Президентската система промени и опозицията. Тъй като за президентския пост се изисква абсолютно мнозинство, опозиционните партии започнаха да създават предизборни съюзи и да издигат общи кандидати. Тази стратегия се оказа успешна: на местните избори през 2019 г. – а по-късно и през 2024 г. – опозиционната Републиканска народна партия спечели кметските избори в двата най-големи града на страната, Истанбул и Анкара.

Въпреки това, много от тези опозиционни политици понастоящем са обект на разследвания или са изправени пред обвинения, свързани с тероризъм. Един от най-известните случаи е този на кмета на Истанбул Екрем Имамоулу, който се смята за основен политически съперник на Ердоган и срещу когото беше образувано наказателно преследване след победата му на изборите.

DW/превод: SafeNews