Какво ще се случи с минималната заплата от 2027? - Отговор от министър Ефремова

Промените при трудовите договори на четири часа целят да защитят работещите, да ограничат сивата икономика и да гарантират реалн...

Промените при трудовите договори на четири часа целят да защитят работещите, да ограничат сивата икономика и да гарантират реални осигурителни права. Това заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

Тя защити заложените социални мерки в държавния бюджет и увери, че правителството няма намерение да компенсира финансовия дефицит чрез увеличение на данъците.

По думите ѝ основният приоритет на кабинета е запазването и увеличаването на доходите на най-уязвимите групи, въпреки предизвикателствата, свързани с дефицита и нарастващия държавен дълг.

    „Това, което се опитахме с настоящия бюджет, както и това, което предстои при подготовката на следващия, е да гарантираме, че доходите на най-уязвимите групи ще бъдат запазени и увеличени, за да могат хората да посрещнат тези предизвикателства“, заяви министърът.

Ефремова коментира и опасенията, че тежката финансова ситуация може да наложи увеличение на данъците. Според нея първо трябва да бъдат използвани всички възможности за подобряване на приходната част на бюджета.

    „Има много мерки, които могат да бъдат предприети, за да повишим приходите и да осигурим повече средства за инвестиции и за разходите, от които обществото се нуждае“, посочи тя.

Сред тези мерки тя постави и промените при договорите за непълно работно време.

Според социалния министър целта на промените не е да бъдат намалени правата на хората, а да се премахне заблудата, че трудовият и осигурителният стаж винаги съвпадат.

    „Искаме да направим ясно разграничение между трудовия и осигурителния стаж, така че всеки човек да знае, че когато работи на четири часа, това няма автоматично да му носи същите осигурителни права, както при пълен работен ден“, обясни Ефремова.

Тя отхвърли обвиненията, че промените ще ощетят стотици хиляди работещи, които могат да загубят част от платения си отпуск или допълнителни възнаграждения за прослужено време.

    „Това не е директен удар. Това е директна защита на хората, които трябва да познават правата си и да знаят какви последици има един договор на непълно работно време върху бъдещите им осигурителни права“, заяви министърът.

По думите ѝ е логично човек, който работи осем часа дневно, да има различни трудови права от този, който работи четири часа.

    „Ако работите осем часа на ден, би трябвало отпуската ви да бъде по-голяма от тази на човек, който работи четири часа. Това възстановява справедливостта и равнопоставеността при изчисляването на положения труд“, каза Ефремова.

Тя посочи, че една от основните цели на промяната е да бъдат ограничени случаите, при които служители официално са назначени на четири часа, но реално работят пълен работен ден.

    „Очакваме тази мярка да доведе до изсветляване на заетостта. Хората ще осъзнаят, че договорите им не са правилно оформени и ще могат да поискат от работодателя си да бъдат отразени реалните часове, които работят“, заяви министърът.

По думите ѝ фиктивните договори ощетяват най-вече самите работници, защото при болничен или използване на други осигурителни права те получават по-ниски обезщетения заради по-ниския осигурителен доход.

    „Това не е в интерес на работника. Когато излезе в болничен или му се наложи да ползва осигурителните си права, той получава значително по-ниски обезщетения именно защото е осигуряван на по-нисък доход“, предупреди Ефремова.

Тя призна, че сред работещите на непълно работно време има майки, студенти и хора с увреждания, но подчерта, че това не са единствените случаи.

    „Не можем да твърдим, че това е форма на заетост само за уязвими групи. Много често това са хора, които работят по два трудови договора по четири часа, а има и случаи, в които реално работят повече от записаното в договора“, отбеляза тя.

Социалният министър Наталия Ефремова отхвърли твърденията, че нови текстове в бюджета позволяват инвалидни пенсии да бъдат спирани единствено въз основа на подаден сигнал.

    „Не, категорично тази интерпретация не е вярна, независимо колко пъти вече беше повторена. Става въпрос за проблем от практиката, който се опитваме да уредим по по-добър начин“, заяви тя.

По думите ѝ става въпрос за случаи, при които в рамките на наказателни производства разследващите органи установяват използване на медицински документи с невярно съдържание. Тогава информацията се изпраща до Националния осигурителен институт.

    „Често се случва в рамките на наказателно производство правоохранителните органи да установят, че е представен документ с невярно съдържание. Тогава те информират НОИ, че това обстоятелство вече е установено в хода на разследването“, обясни министърът.

Като примери тя посочи случаи на медицински документи, издадени от името на лекар след неговата смърт, както и документи, подписани формално от медицински специалист, който е с 100% неработоспособност, има личен асистент и обективно не може да извършва професионална дейност.

Ефремова обясни, че проблемът е свързан със сроковете, в които НОИ може да поиска повторно разглеждане на решение на ТЕЛК.

    „Ако срокът не е изтекъл, Националният осигурителен институт може да върне въпроса за преразглеждане. Ако обаче той вече е изтекъл, такава възможност няма“, каза тя.

Министърът беше категорична, че само подаден сигнал не може да бъде основание за спиране на инвалидна пенсия.

    „Минималната работна заплата няма да остане на сегашното си равнище и през 2027 г., но механизмът за определянето ѝ трябва да бъде променен, заяви Наталия Ефремова.

Според нея при изчисляването трябва да се отчитат не само конкретни формули, но и състоянието на икономиката, квалификацията на служителите и реалният им принос.

    „Не е най-важна конкретната цифра. Тя трябва да бъде съобразена с квалификацията на човека, работата, която извършва, неговия принос, но и с възможностите на икономиката“, коментира министърът.

Тя определи като проблем настоящия автоматичен механизъм, който според нея не отчита спецификите на различните отрасли.

    „В момента имаме абсолютно автоматична формула, която не отчита никакви специфики – нито на икономическото развитие, нито на квалификацията на хората“, каза Ефремова.

Предстоят разговори със синдикатите и работодателските организации за показателите, които трябва да участват при определянето на минималното възнаграждение.

Министърът подчерта, че достигнатият размер няма да може да бъде намаляван.

    „В Кодекса на труда има защитна клауза, според която минималната работна заплата за следващата година не може да бъде по-ниска от вече достигнатото ниво. При всички случаи тя трябва да бъде над 620 евро“, увери тя.

Ефремова изрази увереност, че минималната заплата няма да бъде запазена на настоящия размер и през следващата година, тъй като разговорите със социалните партньори продължават.

Социалният министър отхвърли възможността в момента да бъдат ограничавани правата за ранно пенсиониране или да бъде увеличавана допълнително общата пенсионна възраст.

Тя припомни, че законодателството вече предвижда постепенно увеличение на пенсионната възраст до 2037 г., след което системата трябва да бъде анализирана.

Ефремова призна, че в България съществуват редица възможности за по-ранно пенсиониране – включително за хора, работещи при условията на първа и втора категория труд, както и за някои специфични професии.

Министърът защити увеличаването на максималния осигурителен доход с аргумента, че по-високите вноски водят до по-големи обезщетения.

    „Когато човек се осигурява върху реалния си доход, включително и върху максималния, при болничен получава по-високо обезщетение за временна неработоспособност“, обясни тя.

По думите ѝ същото важи и за обезщетенията при майчинство и бъдещата пенсия.

    „В дългосрочен план, когато човек придобие право на пенсия, той също ще получава по-висок размер“, допълни Ефремова.

Тя уточни, че обезщетението за безработица в общия случай се определя според дохода, върху който лицето се е осигурявало.

Минималният размер се изплаща само в определени случаи – например при доброволно прекратяване на договора, дисциплинарно уволнение или ако човек вече е получавал обезщетение за продължителен период.

    „Не искаме да създаваме професия „безработен“. Целта е да стимулираме хората да търсят и намират работа“, заяви социалният министър.

Източник: NOVA