Обикновено войната започва между два народа, които нямат почти нищо общо. Но днес гледаме как "майка" Русия напада своето малко отроче Украйна, в опит да се предпази от настъпващите все по-на изток американци.
Същите американци, които бомбардираха Белград, същите американци, които нахлуха в Либия, същите американци, които водеха толкова години безсмислена война в Афганистан, от която изведнъж се оттеглиха безславно.
Днес ще разгледаме предисторията, украинската революция (майдана), американската заплаха, нападението на Путин и каква ще е развръзката.
TBC TV представя: Брат срещу Брата! До къде може да стигне Путин?
Два братски народа. Два народа, които са били заедно години наред. И в един момент, нещо пречупва тяхното приятелство...
Предисторията
През 1928 г. съветското правителство обявява първия петилетен план, поставящ си за цел индустриализацията на страната. Украйна е сред най-засегнатите райони, като през следващите години градското население нараства от 19% на 34%. Индустриализацията е съпътствана с масова колективизация. Насилствената колективизация има опустошителен ефект върху производителността в земеделието. Въпреки това, през 1932 г. съветското правителство увеличава квотите за доставки на храни от Украйна с 44%. Според съветското законодателство членовете на колхозите не получават никакво зърно, преди да са изпълнени задължителните доставки към държавата, което в много случаи е невъзможно и предизвиква масов глад. Според различни оценки жертвите на бедствието, наричано Голодомор (буквално преведено „гладна смърт“), са между 4 и 7 милиона души.
Сами преценете за какво става въпрос, като чуете, че украинците посрещнали германските войници по време на Втората световна война, като освободители.
Много от охранителите в германските концлагери в Полша са украинци, главно доскорошни военнопленници. В тези концлагери са избити огромно количество руснаци, украинци, евреи и др. Политиката на германците първоначално дава известни надежди за това. Въпреки това, след началния период на известна толерантност, политиката на германците рязко се променя и украинското национално движение е смазано.
Руснаците обаче помнят това...
През 1994 г. в Будапеща под председателството на Ядрения клуб, Украйна доброволно се съгласява да се откаже от ядрения си арсенал, останал ѝ в наследство от СССР, и да го върне на юридическия наследник на Съветския съюз – Руската федерация. В замяна на този акт Великобритания, САЩ и Русия стават гаранти за суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Украинската революция
Събитията от Майдана през 2013 г. довеждат до смяна на държавната власт. Президентът Виктор Янукович е отстранен и той, опасявайки се за живота си, през февруари 2013 г. бяга в Русия. На 25 май 2014 г. се провеждат извънредни президентски избори, на които за президент е избран Петро Порошенко. През март 2019 г. поредните президентски избори печели актьорът Володимир Зеленски с резултат от 74%, а партията му „Слуга на народа“ печели парламентарните избори през юли 2019 с 44%.
След анексирането на Кримския полуостров от Руската федерация в началото на 2014 и последвалата война в Донбас, три области в Украйна с компактно руско население се самопровъзгласяват за независими републики, това са Република Крим, Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР).
Според декрет на президента Зеленски от юли 2019 г. със затвор се наказва всеки украински гражданин, който не признава Крим и Донбас за украински територии или публично признае ДНР и ЛНР за легитимни. Въведен е и визов режим между гражданите на Украйна и Руската федерация двустранно.
Украйна е кандидат-член на НАТО и партньор на Европейския съюз, като надеждите на управляващите са страната да се присъедини към двете общности във възможно най-кратки срокове.
Невидима заплаха
Към днешна дата има информация, че американските военни бази са представени от число, което е надхвърлило хиляда. Но тази версия не е официална.
Всъщност присъствието на такива военни организации по света превръща САЩ в глобална империя, която не превзема целия щат, а просто поставя базите си там, като по този начин установява контрол над страната.
Точно това притеснява и Путин...
Конфликтът започва с голямо струпване на военни части, първоначално от март до април 2021 г., а след това от октомври 2021 г. до февруари 2022 г. По време на второто военно струпване, Русия отправя искания към Съединените щати и НАТО, представяйки договора, който съдържа искания за „гаранции за сигурност“, включително правно обвързващо обещание, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, както и намаляване на войските на НАТО и военната техника, разположени в Източна Европа, и заплашва с неуточнен военен отговор, ако НАТО продължи да действа с „агресивна линия“.
Нападението...
Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.
В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение. Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и денацификация“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.
В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в Киев, Харков, Одеса и Донбас. Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и Мариупол и е изстреляла крилати и балистични ракети по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и Днепър.
Президентът Зеленски обявява въвеждането на военно положение в Украйна.
Украинските власти съобщават, че в АЕЦ Чернобил е било открито некритично увеличение на радиацията, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха. Русия твърди, че защитава централата от националистически и терористични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта.
Какво следва?
Немалка част от отговорността за това развитие е на Запада. Когато Русия нападна Украйна за първи път след украинската независимост от 1991 и анексира Крим, Западът избра позора, за който говори Чърчил в един свой цитат. Лидерите на САЩ, Германия и другите водещи западни държави настояваха Украйна да не оказва съпротива - сакън да не "провокираме" руския президент Владимир Путин.
Украинците изглежда вярваха, че силните уж американци ще им помагат, но те се скриха, като мишки в десетките бази наоколо. Тези бази, чието място е отвъд океана и които са една от основните причини да се стигне до поредното кръвопролитие.
Ще има сражения, кръвопролития, вероятно окупация и дълга партизанска война. Украйна ще изгуби много от най-добрите си синове и дъщери. Но тя ще оцелее - в това няма никакво съмнение. Украинците никога повече няма да се примирят с това да бъдат водени на каишка от Москва. Тези времена отминаха и никога няма да се върнат.
А Русия? Пътят на агресията срещу Украйна и целия западен свят, по който сега тръгва Москва, рано или късно ще свърши с катастрофа. След това Русия може би ще получи шанса да започне отначало. Поне така е според историята.
Завършвам с няколко въпроса, защото и за мен има неща, които не са ясни:
Защо България няма собствена позиция за случващото се в Украйна, а трябва задължително да говорим с езика на Европейския съюз и НАТО? Не се ли нарушава по този начин суверенитета на България? Защо не можем да имаме собствена позиция? Това не го ли учат в Харвард?
Защо Джо Байдън се пъчеше до момента в който Путин реши да удари и после млъкна? Защо се дава такава власт на една определена страна, в случая САЩ с допускането на толкова много военни бази в чужди държави?
Очаквам и вашето мнение в коментарите!
Благодаря ви и до нови срещи! Чао!