Първите изследвания на пулса започват в древността. Този показател беше един от основните диагностични методи, който придоби особена популярност в Китай.
По този начин артериалният пулс се споменава за първи път в китайския медицински текст „Трактатът на Жълтия император за вътрешното“, който датира от 698–598 г. пр.н.е. В тази работа пулсът е основният показател за състоянието на човека. Смятало се, че благодарение на пулса е възможно да се определи причината, прогнозата и продължителността на заболяването на пациента. Обикновено изследването се извършва на двете китки, в оптималното време за това сутрин.
Древните египетски лекари също са изиграли важна роля в разбирането на значението на пулса.
Именно те най-вероятно концептуализираха връзката между сърдечната честота и периферното кръвообращение (кръвообращението в отделни органи и големи области на тялото).
По-късно пулсът е изследван в древногръцката медицина. Например Хипократ го описва при състояния на треска и летаргия. Древногръцкият лекар Праксагор от Кос (IV век пр. н. е.) започва да изучава отблизо пулса. Именно той забеляза, че пулсът може да се наблюдава не само в артериите, но и във вените. Неговата работа по-късно е продължена от Херофил (335–280 г. пр.н.е.): той е първият, който сравнява пулсацията на кръвоносните съдове с ритъма в музиката, което оказва огромно влияние върху изучаването на пулса през Средновековието.
Например, средновековният персийски учен Ибн Сина, известен на Запад като Авицена, анализира сърдечната честота по аналогия с музикалната пропорция. Той се интересува не само от ритмичните, но и от интервалните отношения на трептенията на кръвоносните съдове. Благодарение на това той успя да проучи естеството на пулса по-задълбочено и да се доближи до общото разбиране на различните аритмии.
Ритъмът на пулса определя интервалите между последователните пулсови вълни, пълненето е обемът на кръвта на височината на пулсовата вълна, напрежението е силата, която трябва да се приложи, за да се притисне артерията, височината е колко се разтягат стените на артерията и се свиват, докато изпомпват кръв, а формата – колко бързо се променя обемът на артерията.Ако тези показатели не отговарят на нормата, това може да е признак за здравословни проблеми – например високо или ниско кръвно налягане, както и един или друг вид аритмия.
Как да проверите дали пулсът ви е нормален?
За самодиагностика най-добре е измерването на сърдечната честота (HR). За да направите това, просто сложете ръка на китката си и пребройте колко пъти в минута се появяват вибрациите.
Пулсът варира в зависимост от възрастта на човека. Така нормата за бебета до 3 месеца е 100-150 удара в минута, от 3 до 6 месеца – 90-120, от 6 до 12 – 80-120, за деца от една до 10 години – 70-130, и за възрастни – 60–100 удара в минута.
Сърдечната честота също може да варира сред спортистите: с достатъчно тренировки сърцата им могат да бият между 40 и 60 удара в минута. В този случай ниският пулс е показател за силно сърце и силно тяло. Освен това здравословният нисък пулс има положителен ефект върху продължителността и качеството на живот.
Средната норма в покой за възрастен е сърдечната честота от 60 до 90 удара в минута. Ако пулсът падне под 60, тогава се счита за рядък, а ако е по-висок, се счита за честен.
По време на физическа активност пулсът ви естествено се ускорява, но това също има своите ограничения. Важно е да сте сигурни, че сърдечната Ви честота е 50–70% от максималната Ви сърдечна честота. Този показател може да се изчисли по проста формула: от 220 сърдечни удара в минута трябва да извадите възрастта си.
Оказва се, че за 30-годишен човек максималната сърдечна честота е 190 удара в минута: пулсът му по време на тренировка трябва да бъде в диапазона 95–133 удара в минута.
Какво означава нисък или висок пулс?
Твърде бавен или твърде бърз пулс може да сигнализира за определени здравословни проблеми.
По този начин сърдечната честота под 60 удара в минута е нормална по време на сън или при прием на лекарства, които понижават сърдечната честота. Ако ниският пулс е придружен от силна умора, световъртеж и припадък, е необходима консултация с Вашия лекар. Често срещана причина за такива отклонения са смущения в работата на сърцето или щитовидната жлеза. Тези състояния изискват медицинска намеса и терапия.
Прекалено високият пулс също може да сигнализира за проблеми със сърдечно-съдовата система. Тахикардията може да се развие на фона на инсулт, инфаркт или остра сърдечна недостатъчност. Необходимо е да се открият такива състояния своевременно и незабавно да се консултирате с лекар.
В допълнение, психо-емоционалното състояние и теглото на пациента могат да повлияят на сърдечната честота (хората с висок индекс на телесна маса често имат по-висока сърдечна честота).
Възможно ли е да подобрите качеството на пулса си сами?
Внезапното и необосновано нарушение на сърдечната честота, придружено от други неприятни симптоми, е причина да потърсите помощ от специалист. Самолечението може да бъде опасно, тъй като някои състояния, които причиняват аномалии на пулса, изискват инсталиране на пейсмейкър или лекарствена терапия.
Съществуват обаче някои техники за временно нормализиране на сърдечната честота. И ако в случай на бавен пулс няма какво да направите сами, освен да поставите човека по гръб, като поставите възглавница или подплата под краката му, така че да са над нивото на тялото, тогава повишеният пулс наистина може бъдете повлияни.
На първо място, при хронична висока сърдечна честота, лекарят, след като изключи други патологии, може да препоръча на пациента да добави повече физическа активност. Така сърдечният мускул ще се тренира и ще стане по-силен. Освен това, за нормализиране на сърдечната честота е необходимо да се намали консумацията на кофеин, никотин и алкохол (тези вещества карат вътрешните системи на тялото, включително сърцето, да работят по-бързо). Пиенето на много вода и отслабването също могат да помогнат за нормализиране на сърдечната честота и подобряване на цялостното ви благосъстояние.
Източник – ТАСС/Превод:SafeNews