Според последните промени в конституцията президентът избира кой да е начело на служебния кабинет измежду следните кандидатури: председателя на Народното събрание Росен Желязков; управителя и подуправителите на Българската народна банка – Димитър Радев, Петър Чобанов, Андрей Гюров и Радослав Миленков; председателя на Сметната палата и двамата му заместници Димитър Главчев, Горица Кожарева и Тошко Тодоров; омбудсманът и заместник-омбудсмана – Диана Ковачева и Елена Чернева-Маркова. С малки изключения това са или директно кадри на ГЕРБ (като Желязков, който сега е шеф на парламента или Димитър Главчев – който беше шеф на парламента от името на ГЕРБ), или хора, издигнати и получили мандата си с гласовете на ГЕРБ в Народното събрание.
Посоченият от президента за премиер пък избира състава на Министерския съвет – тук също държавният глава няма самостоятелна роля.
Досега служебното правителство се назначаваше от президента и се отчиташе пред него. Вече не е така – Радев няма да има никакъв контрол. Което повдига резонния въпрос – какво ще стане, ако Радев, ядосан от състава на кабинета, който му се предлага за подпис, откаже?
Конституцията не предлага отговор, затова се предполага, че не бива да се дават поводи на Радев да откаже подпис. Защото другото ще бъде открита война между институциите.
С други думи – в служебното правителство не трябва да има прекалено ярки партийни фигури. Макар вече да е ясно, че то ще бъде наредено от ГЕРБ, както се казва – послали са си с назначенията на възлови места в последните 12 години, а и с промените в основния закон.
С което се сбъдва кошмарът на „Продължаваме промяната“ – изборите ще прави кабинет на ГЕРБ с вътрешен министър на ГЕРБ. Но в политиката е така – кармата те застига още в този живот, няма защо да чакаш следващия.
Най-спряган за служебен министър-председател е Росен Желязков, човек едновременно обигран, спокоен, но и предан на партията. Ако той освободи поста на „пръв измежду равни“ в парламента, няма пречка народните представители да изберат който и да е от своя състав.
И вече няма да са обвързани с никакви обещания за ротация. Едно от измененията в конституцията предвижда действащият парламент да продължи да работи, докато не се закълне новоизбраният.
На служебен премиер може да бъде и шефът на Сметната палата – Димитър Главчев, също верен кадър на ГЕРБ.
В Конституционния съд виси оспорване на промените в конституцията. Според запознати обаче решенето едва ли ще дойде по време на евентуалната предизборна кампания. А и да дойде и каквото и да е то – то ще действа занапред.
С измененията се преустановява и една друга желязна практика – членовете на служебното правителство не можеха да са в същото време кандидати за народни представители. Според запознати това вече не е така. С други думи – ако стане премиер, няма пречка пред Желязков отново да води листата на ГЕРБ в Благоевград.
Източник: epicenter