„Виенски цени, непалски заплати“: спорът за ДДС в ресторантите се завърна

Дебатът за данъчните преференции в общественото хранене отново е отворен. Икономистът Стоян Панчев подкрепя позицията на Атанас ...

Дебатът за данъчните преференции в общественото хранене отново е отворен. Икономистът Стоян Панчев подкрепя позицията на Атанас Пеканов, че отстъпка за ДДС на ресторантите не трябва да има — и предлага да се отиде и по-нататък.

Тезата

Според Панчев секторът не само не заслужава данъчни преференции, но част от него следва да бъде допълнително обложен — с такса за всеки работник от трета страна.

Аргументът му се крепи на две числа. Първото: поскъпване от около 90% в общественото хранене от началото на пандемията насам, по официални данни. Второто: работниците с най-ниски заплати в сектора, по данни на НСИ, масово са държани в сивия сектор и вече се изместват от още по-ниско платени вносни работници — с десетки хиляди.

Промяна на позицията, не непоследователност

Панчев уточнява, че по време на локдауните е подкрепял отстъпката заради очевидната нужда от компенсация. Днес обаче наблюдава, по неговите думи, пълно разбиване на обществения договор и агресивна борба за привилегии и субсидии. Оттук и обобщението, което дава заглавието: време е да се сложи ред в сектор с виенски цени и непалски заплати.

Какво следва да се провери

Тезата е силна, но заслужава проверка по три линии. Първо, доколко 90-процентното поскъпване се обяснява с разходи за суровини, наеми и енергия, а не с маржове. Второ, дали таксата върху работници от трети държави не би тласнала още труд в сивия сектор, вместо да го изсветли. Трето, какъв е фискалният ефект от намалената ставка спрямо реалната заетост, която тя поддържа.

Дебатът е важен, защото общественото хранене е един от малкото сектори, в които държавата може да наблюдава едновременно цени, заплати и внос на труд. Ако регулаторният подход не работи там, няма да работи и другаде.