В долния десен ъгъл на билборда са изписани емблемите на няколко градски агенции, които гордо подкрепят посланието му. Това, което забележимо липсва, е каквото и да било позоваване на един-единствен източник. Нито уебсайт, нито телефонен номер, нито споменаване на това как някой може да спре да употребява фентанил. И по този начин да избегне предстоящата си смърт. Билбордът се извисява над мръсен парцел, осеян с брезенти, палатки и други отличителни знаци за приюти „Направи си сам“ в югозападния квартал на Фресно, където жителите вече знаят, че фентанилът убива. Те са загубили всякакви роднини. В допълнение към билборда има и няколко видеоклипа, които вървят по местната телевизия и в YouTube: дъщеря умира на пода в банята на родителите си; баща плаче над загубата на скъпия си син тийнейджър, който се срива в прегръдките на съпругата си и останалите деца.
Рекламната кампания с билбордове е една от многото, свързани с разходите на Калифорния в размер на 1 милиард долара, които отчасти са насочени към повишаване на „осведомеността за фентанила“.
Проведени са много проучвания за ефективността на програмите за въздържание, основани на страха, като DARE. Резултатите са налице: Страхът не намалява рисковото поведение на младите хора. Независимо дали става дума за пиене, пушене, чукане, смъркане или стрелба, тези, които са най-склонни да се занимават с такъв вид поведение, обикновено не се трогват от страховитите презентации, изнасяни от хората, които проповядват въздържание. И все пак ето ги тези билбордове, на стойност милиони и милиони долари, които никнат за удовлетворение на добронамерените хора.
Съвременните епидемии от употреба на наркотици, които имат реални последици за реални хора, се превръщат в развлечение, изобилстващо от сензационни заглавия.
Те пропускат или изопачават основни аспекти на случващото се. Те се преструват, че са загрижени за употребяващите, а вместо това използват страданията им за продажба на реклами и допълване на съдържанието за 24-часови новинарски цикли.
Настоящото законодателство за борба с наркотиците прави нещо подобно, като прокурорите в цялата страна преработват законите, създадени по време на истерията, която съпътстваше епидемията от крек, и ги преработват за настоящата епидемия. Тийнейджъри, които нямат намерение да навредят на никого, са обвинявани в убийство за това, че са предоставили хапчета на свои съученици. Това не е справедливост за жертвата – това е набиване на главата на кол, предупреждение за хората, които продават наркотици.
Фентанилът сам по себе си не е отрова – той е легитимно лекарство, което се използва при най-различни медицински процедури всеки ден.
Всеки, който е бил подложен на операция, вероятно е приемал това вещество. Но ето какво се случва с фентанила: Той е напълно синтетичен опиоид, което означава, че може да бъде произведен в лаборатория само с химикали, без да е необходимо да се отглеждат фини макови култури. Освен това той е доста по-силен от своите братовчеди хероин, морфин, оксикодон и др. Това улеснява транспортирането и разпространението му, тъй като всяка доза е с по-малък обем. По-малкото е повече.
Около 2016 г., когато лекарите се отдръпнаха от предписването на опиоиди, лабораториите в Китай започнаха да произвеждат фентанил, за да запълнят недостига на доставки.
Той беше толкова евтин и толкова силен, че картелите и уличните дилъри започнаха да произвеждат фалшиви хапчета, купувайки преси, така че продуктът им да изглежда точно като познатите на клиентите им опиоиди, отпускани с рецепта. Когато човек очаква дадено вещество в количество, с което е свикнал, а вместо това получава нещо много по-силно, възникват проблеми. Настъпват смъртни случаи. И точно сега има много смъртни случаи.
Статистиката сама по себе си не обрисува пълната картина. А тя е – на всеки 10 минути фентанилът вече убива един американец.
Колко широк и дълбок трябва да бъде един гроб, за да побере близо 300 000 жертви на свръхдоза през последните няколко години? Къде са предозирали? Вкъщи? В колата? В банята? На летището? На работа?
Докато Калифорния неотдавна отдели част от сметката си за фентанил в размер на 1 млрд. долара за бъдещи кампании за всяване на страх като тази във Фресно, Конгресът се стреми да продължи да финансира нещо, наречено Закон за подкрепа. С него се създаде фонд от 20 млрд. долара, за да се помогне на щатските и местните власти да получат достъп до пари за лечение на хората в техните общности с разстройства, свързани с употребата на опиати. Това е нещо добро. Предлагането на лечение със сигурност е по-добро от опитите за сплашване на хората. То обаче не дава резултат. Откакто приеха закона през 2019 г., смъртните случаи от свръхдоза продължават да нарастват. В същото време Америка продължава да инвестира средства, които надхвърлят общия размер на тези средства, във войната срещу наркотиците, за която почти всички са съгласни, че е пълен провал с почти неизмерими мащаби и последици.
На север има и друга гледна точка.
Кварталът Даунтаун Ийстсайд във Ванкувър, както и останалата част от Северна Америка, има проблем със свръхдозите. Картината там може да бъде доста мрачна – тълпи от хора, които спят по тротоарите или се мотаят наоколо. Не може да се отрече, че животът, прекаран в употреба на наркотици, наистина може да бъде доста мрачен. Дори човек да не умре от свръхдоза, вените се разрушават, появяват се абсцеси, разпространяват се кръвнопреносими патогени, а липсата на подходяща хигиена или хранене води до обриви, инфекции, кариеси и изтощение. В много случаи това води и до крайна бедност, безнадеждност и отчаяние.
Канадското законодателство, макар и със сигурност да не е съвършено, позволява известна степен на състрадание, каквато Съединените щати категорично нямат.
Във Ванкувър, както и в някои други градове в Канада, има институционално осигурени места за безопасно инжектиране и програми за обмен на игли. Да не говорим за универсалното покритие на медицинските и психиатричните грижи, включително лечението на разстройства, свързани с употребата на наркотици. А в революционната периферия на канадското законодателство се намира една несигурна операция, ръководена от състрадателни медицински специалисти – пилотна програма, която действително предписва диацетилморфин – по-известен като хероин – на пациенти с хронична зависимост. Повечето от тези хора са употребявали в продължение на 20 или повече години, но сега пътуват до клиниката четири пъти на ден, за да си набавят необходимата доза.
Това може да изглежда трудно за разбиране.
Да се дават на хората тези лекарства? Със сигурност има критици: Някои предполагат, че тези безопасни лекарства могат да бъдат препродадени на улицата, а други смятат, че прилагането им нарушава клетвата на лекаря да не вреди.
Администрацията на Байдън все още е в начален етап на тихо проучване на ефикасността на подобни обекти.
Докато политиците в Съединените щати се занимават с минимума, програмите във Ванкувър всъщност се занимават с опасностите, свързани с нерегламентираното предлагане на наркотици, което съдържа неизвестни количества фентанил и неговите аналози. Програмата се изпълнява от около десет години, през които е осигурила стабилни изследвания по въпроса.
„Отговорът на общественото здраве на епидемията от отравяне трябва да бъде осигуряването на по-безопасна алтернатива“, както се изразява един изследовател. „Ако не настъпи радикална промяна в подхода ни към епидемията, смъртните случаи от свръхдоза ще продължат да се увеличават.“
Резултатите са обещаващи, особено по отношение на избягването на предотвратима смърт.
Апетитът на Америка към наркотиците има еднопосочна траектория: нагоре. Част от решението може да бъде образованието – истинско образование, основано на научни доказателства, с акцент върху намаляването на вредите, а не върху въздържанието. Но това изглежда не представлява голям интерес. Колективното споразумение е, че ако успеем да сплашим децата, те няма да вземат наркотици. Политиката на страха се оказа доста ефективна в изборите, но доста безполезна, когато застане между човека и неговите пороци.
Макар да е вярно, че много употребяващи наркотици извършват саморазрушително поведение, голяма част от това поведение се дължи на факта, че те са били изтласкани в периферията на обществото. Срамуват се от изолацията. В изгнание.
ФЕНТАНИЛЪТ УБИВА. Мъртво тяло. Това са единствените две неща на този билборд. Това не е лъжа – фентанилът убива много хора.
Гробът е широк, дълъг и дълбок и всяка година става все по-дълбок. Но този билборд не помага по никакъв начин. Всъщност това е безсърдечно пренебрежение към човешкия живот. Билбордът се извисява над общност, която отчаяно се нуждае от помощ. Той представлява милиони долари, похарчени в опити да се сплашат хората, за да се въздържат от употреба, вместо да се приложат политически инициативи, които биха могли да предотвратят свръхдозите фентанил. С всички пари, които в момента се хвърлят за проблема, създаването на извънредна заповед, която включва безопасно снабдяване на зависимите потребители, е решение, което може да се приложи. Спасяването на животи може да не изглежда по начина, по който мнозина си го представят. И за съжаление изглежда, че без тази визия, която винаги включва някаква версия на искрящия разказ за изкуплението, никой не се интересува.
А може би изкуплението няма нищо общо с това. Изкуплението е просто още един ден живот.
Източник – Джеймс Морисън за Slate/Превод:SafeNews